Търсене
Вход потребители



На 17 май 2016г. отбелязваме 140 години от Бояджишкия бунт. Бояджишкото клане е определено от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското кланета и като второ по жестокост след Баташкото. В историята то е известно още като ”кървавото хоро”

На 11 май 1876 година селяните от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника, владеещият околните села, Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи. За да се отбраняват селяните поставили въоръжена стража в края на селото. По този повод докладвано било на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така той на 17 май, 1876 година, с един табор башибозуци, отива в Бояджик и започва погрома над селото. Голяма част от населението се укрива в местната църква. Тя е била обстреляна със снаряди, затова укрилите се вътре, били принудени да излязат, след което започва физическото им изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца Хванатите живи, около 50 младежи, били принуждавани да играят хоро пред пашата, след което също били избивани. Затова Бояджишкото клане е известно в историята и като ”кървавото хоро” Загинали са 170 души, мъже жени и деца и 2 свещеници - Желязко Колев и Господин Иванов. Сред убитите е и дядото на великия българин изобретил компютъра – Джон Атанасов. Неговият баща Иван, който е бил бебе по чудо оцелява в прегръдките на баща си.

Бояджишкото клане е най-голямото събитие в живота на селото. Затова всяка година там се провеждат възпоменателни тържествено.

Тази година се навършват 140 години от това  събитие.

 

Последна промяна (Петък, 20 Май 2016 13:13)