Търсене
Вход потребители



НАЧАЛО История

Най-ранните селища в Ямболско се отнасят към средата на новокаменната епоха (неолит) – 5500 г. пр. н. е.. През неолитът по нашите земи се появяват първите земеделци и животновъди. Този период се характеризира с изготвянето и употребата на огладените каменни оръдия на труда и тънкостенните керамични съдове. С новокаменната епоха се свързват археологическите обектите до гр. Елхово и селата Веселиново, Драма и Хаджидимитрово.alt

Халколитът (каменно-медната епоха) в нашите земи се датира в периода 4900 – 3700 г. пр. н. е.. През този период се появяват медните оръдия на труда, керамиката, украсена с графит, костените антропоморфни идоли и златните накити. В Ямболско изцяло е проучена селищната могила до с. Драма (ранен и късен халколит), а частично – при селата Извор и Кабиле, при гр. Стралджа, Рашева и Марчева могили – западно от гр. Ямбол. В региона има повече от 30 селищни могили отнасящи се към новокаменната и каменно-медната епоха.
Бронзовата епоха в нашите земи се датира приблизително от 2700 до 900 г. пр. н. е.. Характерна за нея е разпространението и употребата на бронзови сечива и оръжия. Материали от този период са намерени в Рашева и Марчева могили, и археологическия обект до с. Веселиново. В последните години се проучеха редица погребални могили до селата Бояново, Дражево, Зимница, Иречеково, Могила и Попово. През късната бронзова епоха тракийските племена от долината на река Тунджа поддържат политически и търговски връзки с град Троя.
С религиозните вярвания на траките се свързват светилищата на Хероса (Тракийския конник) при с. Дряново и с. Драма. И култовия център на Зайчи връх, издигащ се над античния Кабиле.

altС погребалните практики на тракийските племена се свързват долмените и зиданите гробници под надгробните могили. Първите представляват едно- или двукамерни мегалитни съоръжения с могилен насип. Тракийски надгробни могили са проучени при селата Александрово, Борисово, Вълчи извор, Горска поляна, Златиница, Пчела и др.
Безспорно най-интересният и богат археологически обект от елинистическата и римската епоха е едноименния град до днешното с. Кабиле. Селището възниква през IV в. пр. н. е.. През 341 г. пр. Хр. е превзето от Филип II Македонски по време на неговия поход срещу траките. Кабиле се разраства през римската епоха, когато след 72 г. е част от провинция Тракия. Унищожен е през VI в. по време на аварските нападения над Византия. Археологическият обект се проучва редовно от 1972 г.
Други археологически обекти от античния период се намират до селата Воден, Голям манастир и Каравелово.
Според клаузите на сключения мирен договор между хан Тервел император Юстиниан II през 705 г. Ямболска област за първи път е включена в пределите на българската държава. Това е първото териториално разширение на българската държава на юг от Стара планина.
По силата на сключения в края на 814 г. тридесетгодишен мирен договор между България и Византия част от превзетите на юг територии остават в български ръце. С този мирен договор се свързва изграждането на Еркесията – пограничен земен вал с окоп.
След 971 г. и похода на Йоан Цимисхи Ямболска област влиза в пределите на Византия. В писмените изворите от този период се споменава крепостта Диамбол, която се отъждествява с днешен Ямбол.
При управлението на цар Иван Асен II града и неговите околности са включени в пределите на възстановената българска държава. Свидетелство за това е Добровнишката грамота, която позволява на търговците свободно да преминават от тук. През този период средновековният Ямбол е добре укрепена крепост, която е защитавана от три страни от река Тунджа. Средновековната крепост е частично проучвана при археологически разкопки през 1970 и от 1978 до 1982 г.
През XIV в. днешните южни български земи са арена на множество военни стълкновения и вражески походи. През лятото на 1373 г., след няколкомесечна обсада, Ямбол е превзет от османските нашественици водени от Тимурташ бей. След превземането му града е включен в пределите на Османската империя, а името му е променено от Диамболис на Янболи. Крепостта се превръща в база за по-нататъшното османско настъпление на Балканския полуостров.
В края на XIV и началото на XV в. в Ямболско започва настаняването на мюсюлмански колонисти – юруци и татари. Оцелялото местно население е превърнато във войнуци – те имат задължения да служат в обоза на армията, да отглеждат коне за военни нужди, и да поддържат пътищата, в замяна на което получават някои данъчни облекчения. Ямболските войнуци не са оставени да живеят в пределите на града, а са изтласкани в новата, изцяло християнска махала Каргън или Каргон.
В пределите на Османската империя Ямбол се превръща във важен административен и търговски център. Тук се произвеждат прочутите “Ямболски кебета” – вид вълнени завивки. Във връзка с развитието на търговията и производството в началото на XVI в. в градът е изграден безистен – покрит пазар. Изграждането му започва през 1509 г. при управлението на султан Баязид II. Във вътрешната част на сградата са разположени 40 дюкяна, а отвън техният брой е 114.
През XVIII – началото на XIX в. Ямбол се разраства. Градът се оформя като голям търговски и занаятчийски център. През 1875 г. той става крайна спирка на железопътната линия на барон Хирш Пазарджик – Нова Загора – Ямбол. Същата година тук е построена и първата фабрика за производство на тютюн.
През 1805 г. Хаджи Неофит открива първото постоянно българско училище в Каргона, но в него се преподава на гръцки език. По-късно към храма “Св. Тройца” започва да функционира килийно училище на български език. През 1857 г. Добри Чинтулов въвежда взаимоучителната метода и поставя основите на светското училище в града.
altНа 17. I. 1878 г. Ямбол е освободен от полковник Николай Бакланов от 23 Донски казашки полк. По силата на сключения на 1. VI. 1878 г. Берлински мирен договор града и неговите околности остават в пределите на Източна Румелия. Ямбол става околийски център в автономната област.
В границите на независимата българска държава Ямбол се превръща в добре развит селскостопански район. В началото на ХХ в. тук започва да работи една от най-големите мелници на Балканския полуостров. Железницата на барон Хирш и построената през 1890 г. ж.п. линия до Бургас превръщат града във важен търговски център.

Източник: Регионален исторически музей
http://yambolmuseum.eu



 

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Анкета
Доколко сте запознати с ролята и функциите на областния управител?