Търсене
Вход потребители



НАЧАЛО География

Релеф

                                                                                                                            Теaltриторията на областта е заета от Среднотунджанското поречие. Преобладаващият релеф в областта е равнинен като се срещат частично и хълмисти територии – Свети Илийските, Манастирските възвишения (вр. Градище -600 м.н.в.) Бакаджиците (вр. Асанбаир -515 м.), разположените в южната част на областта, по границата с Република Турция – Дервентски възвишения  и части от Странджа. Град Ямбол има надморска височина 134 м.

Климат

По своите климатични фактори районът принадлежи към климатичния район на Източна България от Преходно-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област.
Районът се характеризира с добра за България (233 часа) годишна продължителност на слънчевото греене при нормална (1550-1600 часа) продължителност на слънчевото греене за температура на въздуха над 10ºС. Сумарната годишна слънчева радиация е също висока 5600 MJ/m2, при сумарна слънчева радиация за периода при температура на въздуха над 10ºС е 4400 МJ/ m2.
Районът се характеризира със сравнително мека зима, като средномесечните януарски температури са 0,2ºС и горещо лято със средномесечна температура за м.юли - 23.2ºС. Средната годишна максимална температура е 17,9ºС, а средната годишна минимална - 6,4ºС. Средногодишната месечна температура е 12.0ºС.
Типична за този район е ниска честота на мъгливото време (средно 46,8 дни с мъгла годишно) особено през зимата.
Един от основните климатични фактори е режимът на валежите. Районът се характеризира със сравнително ниско количество от 541 мм годишна сума на валежите. Годишният ход на валежите е с минимум през зимата 121 мм, средни през пролетта - 138 мм и есента 129 мм и с максимум през лятото - 153 мм. Районът се отличава с по-слаби валежи от средните за страната. Средногодишно падат 541 мм (за страната годишните валежи са 650 мм).
Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на "тихо" време и със скорост под 1 m/s. Районът се намира в област с ниска - 30% повторяемост на тихо време и вятър под 1 m/s. Това са добри условия за разсейване на атмосферните замърсители за България.
През цялата година преобладава вятърът, духащ от североизточната четвърт на хоризонта (NE 30,3%, при тихо време 31,3%). Най-голяма е скоростта му през зимните месеци - 6,8 м/сек.

Водни ресурси

altПрез областта тече четвъртата в България по големина река  - Тунджа. Нейни по-големи притоци са Мочурица, Поповска, Калница. В режима на река Тунджа и притоците й се формира обща многоводна фаза от ноември до април, през която протичат 80-90% от годишния обем от оттока. На р. Поповска при с. Малко Шарково е изграден вторият по големина в страната язовир със земно-насипна стена - “Малко Шарково”. 
На територията на областта има разкрити две термални находища. Едното е край с. Стефан Караджово, Община Болярово, където са каптирани извори на минерална вода с дебит 13 л./сек. Водата е с хидрокарбонатна (калциево-магнезиева) минерализация.
Минерални извори има в гр. Стралджа и с. Правдино. В землището на гр. Стралджа има изградени 5 броя сондажи с общ дебит 24 л/сек и температура от 31 до 71 С. Минералните води са с доказани качества за лечение на стомашно-чревни, чернодробни, жлъчни заболявания, подагра, диабет и др.

Горски ресурси

Горският фонд на територията на Ямболска област се стопанисва от две структури.
Държавно горско стопанство „Тунджа” Ямбол обхваща общините Стралджа и Тунджа. Общата площ на горския фонд, обслужван от Държавно горско стопанство „Тунджа” Ямбол е 22 262 ха като държавният е 73.8%, частният е 10.1%, а общинският е 16.1 %.
Обликът на естествената растителност е лонгозен - летен дъб, полски ясен, цер, бял бряст, тополи, върби, клен. В последните години се създават култури от евроамерикански тополи, акация, гледичия, чинар, червен дъб и др. За производството на необходимия посадъчен материал, ДГС „Тунджа“ Ямбол разполага с горски разсадник с национално значение - ”Ормана”.
Държавно горско стопанство Елхово обхваща общините Елхово и Болярово. Община Елхово обхваща територия от 70 171,1 ха, от които 13 991,3 ха са горите – 19,9% лесистост. Характерни за региона са широколистните чисти и смесени насаждения, както и лонгозните гори по поречието на р. Тунджа.
Преобладават широколистните насаждения - цер, благун, космат дъб, акация и топола, а иглолистните гори са представени от черборови култури, успоредно с тях е залесявано и с бял бор , който е извън ареала си и след една определена възраст започва масово да съхне, а и често е нападан от различни видове насекомни вредители, създадени са и култури от атласки кедър и зелена дугласка.
В района на стопанството е създадена фазанария за развъждане на колхидски фазан, чийто естествени находища се намират в района на резерват „Долна Топчия”. Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч – благороден елен, сърна дива свиня, зайци, фазани, яребици и кеклик.

РЕЗЕРВАТИ И ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ

На територията на областта има три резервата.

altРезерват „Горна Топчия” е разположен в землището на с. Коневец, община Тунджа, Ямболска област. Със Заповед № 1171 / 24.11.1951 г. на МГГП се обявява площта от 160.2 ха за резерват с цел "съхраняване на естествени лонгозни гори и местообитания на колхидски фазан".В резерватите “Долна Топчия” и „Горна Топчия” се развъждат и опазват от изчезване колхидски фазан (единственото естествено находище в страната, разположено в местността Папазова кория) и се поддържа характерната растителност. Облика на резервата дава растителността, характерна за крайречните заливни гори - лонгозите. От дървесните видове най-голямо е участието на летния дъб, който формира смесени съобщества с полския бряст, полския ясен, полския клен, бяла топола и други дървесни видове. Характерен белег на лонгозните гори са лианите, представени в резервата с 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет и редките за страната южни елементи скрипка (Smilax excelsa) и гьрбач (Periploca graeca).

altРезерват “Долна Топчия” е разположен по поречието на река Тунд жа край град Елхово на площ от около 538ха. Обявен е през 1960г. с цел да се запази единственото в България находище на колхидски фазан. В резервата има фазанария за отглеждане на малки фазанчета, които след това се разселват на подходящи места из страната. Освен колхидският фазан в резервата гнездят още няколко вида чапли: сиви, нощни, гривести, малки и бели, също така и блестящият ибис и много други видове птици - кос, дрозд, скорци, бухал, кукумявка. От бозайниците се срещат – лисица, чакал, заек, дива свиня, елен-лопатар.

Резерват „Балабана” е защитен обект от 24. 09. 1961 г., разположен е на площ 84,7 ха във вековните лонгозни гори близо до град Елхово. Представя заливна гора от лонгозен тип, намира се на левия бряг на река Тунджа. Създаден е с цел да се запазят гнездилищата на една от малкото колонии на малка бяла гривеста и нощна чапла. В резервата “Балабана” гнездят бели, гривести, нощни и червени чапли. Освен гнездилища на чапли има също и гнезда на блестящ ибис и колхидски фазан.

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ

“Дебелата кория“ – землище на с. Тенево
Обявена със Заповед № 503 от 08.07 1980 г. на КОПС при МС – за запазване на естествената ясенова и брястова гора и характерния пейзаж, с обща площ 29,3 ха.

“Блатото“ – землище с. Палаузово
Обявена със Заповед № 1938 от 03.07 1970 на МТТП – за запазване на естественото находище от блатно кокиче с обща площ 16 ха.

alt“Иванов гьол“ – местност “Ормана“
Обявена със Заповед № 1938 от 03.07 1970 на МТТП – за запазване на естественото находище от блатно кокиче с обща площ 30 ха.

 “Блестящо лале“ – землище с. Симеоново
Обявена със Заповед 425 от 18.05.1987 г. – за запазване на единственото находище от блестящо лале – български ендимит, в м. “ Тетралика “ с обща площ 16,5 ха.

“Мразовец“ – местност “Ормана“
Обявена със Заповед № 521 от 20.05. 1985 г. на КОПС при МС – за запазване на естественото находище от мразовец с обща площ 0,8 ха.

“Веселиновска гора” - с. Веселиново
Обявена със заповед №357 от 09.02.73г.

Природни забележителности – вековни дървета

alt“Трите дъба“- 3 бр. вековни дървета от летен дъб намиращи се в землището на с. Коневец. Обявени за природна забележителност със Заповед и № 754,755 от 19.07.1984 г. на КОПС при МС.

Топола /“ Чатал кавак “/ в местността Чадарлий – землище на с. Тенево, е дърво с внушителни размери, като височината му е 27 м., диаметърът на гръдна височина е 5,50 м. На височина 5 метра от терена от ствола излизат 5 броя клони и от там носи името си “Чатал кавак“. Всеки клон има диаметър 0,50 м.

 

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Анкета
Доколко сте запознати с ролята и функциите на областния управител?