Вечерта на 13 януари всички членове на семейството се събират в къщи. Стопанката приготвя предварително купена и заклана птица / гъска или петел/ с ориз или с картофи и най – често с кисело зеле. Птицата е преспала в къщата за да не избяга късметът. Във всяка къща се месят три погачи - за Бога или за Банго Васи, за къщата и за стопанина и за цялата мъжка челяд. Точат баклави, баници, приготвят се трипластови сърми а младите жени чистят къщата. Вечерята е много важна. От започването и до полунощ вратите са здраво залостени. Трапезата се прикадява и благославя. По – младите си вземат прошка от по – възрастните с целуване на ръка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата и започват да пият топла ракия, сварена с карамфил. Ядат, пеят, играят, веселят се. Посред нощ пристига Банго Васи / в превод – куция Васил/. Обикновено главата на семейството или най – големия късметлия се представя за него. Сяда за малко да уважи трапезата, пожелава късмет и здраве, а на децата раздава подаръци. Събира ориза и житото от трапезата и се провиква “Васи авала”/ Васи дойде /, като хвърля зърната. Децата събират кой колкото може, защото това е късметът.
Сутринта идват за прошка задомените дъщери и синове които живеят отделно от родителите си заедно със семействата си. Донасят храна и падаръци и започва обща веселба. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие.
Банго Васи е любимият герой на ромите. За голямата почит към него съществува много легенди. Една от тях бащите всяка година разказват на челядта си :
През турско Султаните чрез кръвния данък вземали малки момчета от немюсюлманските семейства. Неговите хора бележели вратите на къщите от които са взели дете с червен знак. Едно циганско семейство имало само едно момченце. За да го спасят, родителите му заклали един петел и намазали вратата на къщата си със същия знак, който оставяли турците. Като дошли до тази къща турците видели знака и я отминали без да влязат вътре. Това се случило на деня на свети Василий Велики. Оттогава ромите започнали да празнуват тържествено този ден.